Намаляващо галене на имена: как се формират и къде се използват

Владимир или Олга, Анастасия или Никола, Катрин, Сергей, Леополд, Мария ... Често виждаме тази форма върху свидетелството за раждане и паспорта, както във всеки официален документ. И в края на краищата се обаждаме в семейството и в училището - Воочка, Оленка, Тасия, Колюния, Катяша. Защо такава разлика? То произтича точно от желанието да се прави разлика между сфери на използване: замайващите имена, за разлика от пълните, се използват в неформална среда.
С помощта на тях ние ограничаваме кръга на "нашите" от външни лица. Не е случайно, че намаляването е позволено само с по-близко познание, а след това не във всички случаи те са подходящи.

От праисторията

Някои от антропонимите на руски език са със славянски произход, повечето са заимствани от гръцки и латински. С кръщението на Рус традицията да се призовават деца в чест на светците и великите мъченици стана всеобщо. Но въпреки че патроните смятат ангелите, историческите и библейските герои, в дома напълно не се използва такова име. От една страна, желанието за спасяване на езика беше засегнато: Катя е много по-кратка и по-удобна от Катрин, а Саша е "по-компактен" от Александър. От друга страна, от дълго време имаше форми на "за непознати" и замайващи имена, за най-близките, за инициираните. Имаше и специални тайни антропоними, които трябваше да отнемат злите сили от човека. Освен това псевдонимът е широко разпространен. Понякога те се превръщаха в незначителни ласки, а понякога и в имената.

Наташа или Наталия? Маша или Мария?

За един руски човек това изглежда е един и същ антропоним. Само Маша и Наташа са мимолетни и галещи форми на името. Но чужденците, които не са запознати с тънкостите на руската морфология, понякога наричат децата си "Саша" или "Рита", "Лена" или "Надя". И за тях е пълен с форми. Често в Русия няма единство в интерпретацията на антропонимите. Например женското име на Влад или Лада не може да бъде регистрирано в службата по вписванията като самостоятелно. Тя можеше да бъде само част от пълното - Владлена. Постепенно галещите имена често стават пълни - но най-вече на други езици.

Метод на обучение

Антропонимите се формират по правило от комбинация от корени (в случая с славяни - Богдан, Велимир, Ярослав) или чрез транскрипция. Следователно, слабо галещите имена (мъжки и женски) често представляват една част. Интересно е, че на руския език се предпочита втория корен: например Слава е вариант на "универсалния" - за Святослав, Ярослав, Мстислав и Владислав ...

Понякога се взима и променя част от чужд корен. Така се образуваха такива отслабващи глупави имена като Настя (Анастасия) или Коля (Николай). В повечето случаи се добавят наставки, които впоследствие се обръщат (заедно със съответния край) на варианти: Саша-Сашура-Шура, Анна-Анута-Нюта-Нюра или Нюша ...

Функциониране в съвременното общество

Повечето държави заявяват определени изисквания за името, когато регистрират новородено. Има случаи на продължителни опити, когато родителите искали да назоват нов член на обществото необичаен антропоним, но длъжностните лица не го позволяват. Кой е прав в тази ситуация? За съжаление, представители на властите най-често. В края на краищата те се ръководят не толкова от оценката на творческото въображение и творчеството на родителите, колкото от това как името ще функционира в обществото. Или по-скоро човек, който е бил наречен така, а не по друг начин. В края на краищата, дори "нормалните" имена често се променят, какво можем да кажем за странното или нелепо! Никой не иска да стане обект на тормоз. Ето защо, родителите, като разберат как да назоват детето, трябва да се грижат за това как ще звучат слабите имена, независимо дали са обидни или нелепо. Например, Ивет - красив антропоним от френски произход. Но намаляващият - клон - не е толкова приятно за ухото. Не, обаче, това име носи боя на човек. Така че не забравяйте за това.