Амониев нитрат

Химическото вещество амониев нитрат, чиято формула NH4NO3, известна дълго време на химиците, още през 1659 г. е била открита от IR Glauber. В литературата е известно още едно наименование на това съединение: амониев нитрат. Външно амониевият нитрат е бял кристал с висока хигроскопичност. Точката на кипене на съединението е 235 ° С, а при 169,6 ° С амониевият нитрат започва да се стопява. Има няколко кристални модификации, които значително влияят върху химичните, физическите свойства и сферите на неговото приложение.

Например, тези разлики се състоят във факта, че различните модификации на кристалите имат различен вид решетка. Общо пет такива модификации. За първата модификация, кубичната форма на кристалната решетка е характерна за втората и петата, тетрагонална, за третата и четвъртата, ромбичната форма. В този случай, в резултат на прехода на връзката от една модификация към друга, се наблюдава постепенно, но стабилно увеличение на обема на единичната клетка. Това свойство причинява разлика в химичните свойства. Така например, модификация IV се характеризира с плътност на материала 1,725 g / cm3, точката на топене вече е 139,4 ° С

Разтворимостта на амониевия нитрат е следната: в сто грама вода при температура 0 ° С се разтварят 119 грама вещество, при температура 25 ° С вече 212 г се разтварят и при 50 ° С - 346 грама амониев нитрат. В допълнение, амониевият нитрат може да се разтвори в пиридин, метанол и етанол. Много важна характеристика на съединението е, че когато въздействието е приложено или ако температурата на околната среда надвишава 270 ° С, амониевият нитрат се разлага и предизвиква експлозивен ефект.

С помощта на индикатори е възможно да се определи киселинната среда, която включва амониев нитрат, хидролизата с участието му е реакция, чието уравнение може да бъде написано като: NH4NO3 + H2O = NH4OH + HNO3. Амониевият нитрат реагира с алкални разтвори. В резултат на такива реакции се образува амоняк и самият реакционен процес действа като качествена реакция към амониевия нитрат.

Обикновено веществото се получава чрез провеждане на реакция на неутрализация с 60% HNO3. Като неутрализиращо средство, NH3 се използва в газообразно състояние. Процесът генерира топлина, която се изпраща, за да се изпари разтвора на амониев нитрат и приготвянето на веществото под формата на гранули.

Най-често срещаната употреба на амониев нитрат е в селското стопанство, като ценен азотен тор. Съединението се използва активно при производството на взривни вещества и като реагент - като циркониев разтворител в горивните елементи, по време на операциите по оползотворяване на ядрени отпадъци. Физико-химичните свойства водят до постоянно увеличаване на търсенето на веществото, така че производството му непрекъснато расте и днес достига 20 милиона тона годишно, когато веществото се преизчислява в азот.

Амониевият нитрат може да се получи в лабораторията при най-строги предпазни мерки и правила за безопасност. За тази цел се получава смес от силно разредена азотна киселина и амоняк в ледена баня (воден разтвор на амоняк). Да се извърши такава реакция е най-добре дистанционно, например, като се използват манипулатори и е на достатъчно безопасно разстояние от мястото на смесеното решение. Реакцията се състои в постоянното смесване на киселината в разтвор на амоняк с периодичен тест чрез индикатор (лакмусен тест), за да се постигне състояние на неутрална реакция. По същия начин се осигурява и контрол на протичането на реакцията. Ако киселинната среда е превишена, към разтвора се добавя алкален компонент и обратно.