Странично мислене

Различното (странично) мислене е специален начин за решаване на проблемите. Използвайки го, човек се опитва да разгледа проблема от различни ъгли. Страничното мислене беше представено от Едуард де Боно. Този изключителен мислител е автор на други понятия: "6 шапки за мислене", "6 медала за оценка" и др.

Страничното мислене се нарича още нестандартно, неконвенционално, странично, напречно и т.н. Този метод се приканва да допълни, ако е необходимо, конвенционални, традиционни, вертикални техники. Разбирането на необходимостта от използване на нестандартни подходи дойде главно за онези хора и организации, чийто живот и дейности са тясно свързани с творчеството, с възможност за създаване на нови идеи.

Гъвкавостта на мисленето е основното условие при избора на методи без шаблон. Механизмът на нестандартния подход е унищожаването на обичайните, установени стереотипи. Съзнанието и мисленето са тясно взаимосвързани. Вторият разрушава моделите. Съзнанието, от своя страна, приема нови идеи. В някои случаи новите идеи и идеи може да не изглеждат много добри, но много от тях, ако са правилно структурирани, имат достатъчно голям потенциал и широки перспективи.

Страничното мислене може да се приложи в много различни области. Така че нестандартните подходи могат да се използват на работа, ако спецификата на дейността осигурява творчество, изисква постоянно обновяване на идеи или начини за излизане от най-различни кризисни ситуации. Например, в бизнеса много често се случват ситуации, в които успешно и във времето споменатата шега позволява да се обезвреди нагрятата атмосфера в отбора. Страничното мислене може да се използва на почивка, като например изберете къде да отидете на почивка.

Основната задача на нетрадиционния подход е, според някои автори, да преодолее клишето за търсене. Съзнанието се разглежда като пасивна система, като средата, в която се осъществява независима организация на информацията.

Смята се, че човек има много ограничено внимание на единица време. Често някои хора упрекват другите за някаква "фиксация" на проблема. Принципите на страничното мислене не позволяват твърдо установената информация, затваряйки достъпа до нови данни. Нестандартният подход ви позволява да комбинирате съществуващите знания с това, често създавайки съвсем нови и неочаквани комбинации.

Нетрадиционният метод за решаване на проблема не цели постигането на един единствен резултат. В страничното мислене фактът няма безусловна власт. Нестандартният подход е само специален метод за използване на информация за решаване на проблем, по начин, който да се опита, да търси, да продължи напред.

В страничното мислене се разделят три основни метода: подреждане, корелация и структуриране.

Невропсихолозите са установили връзка между нестандартен (различен) подход и конвергентен (стандартен) подход и полусфери на мозъка. Значи е известно, че левият е отговорен за логичното мислене и правилният за интуитивно възприятие.

Въз основа на задачите, човек може да използва това или това полукълбо. Така например, художникът има по-активно право, а счетоводителят - остава.

Асоциативността на подхода без шаблон позволява използването на вътрешна свобода. Характерните черти на различното мислене включват "плавност на възприятието". Тя отразява способността да се създават няколко идеи едновременно. Друга характеристика на нестандартното мислене е гъвкавостта. Тази собственост дава възможност за бързо преместване от една перспектива към друга. Също толкова важно е присъствието на нетрайността - способността да се формират оригинални идеи.