Сирийският президент Хафез Асад: биография, семейство

Хафез ал Асад (6 октомври 1930 г. - 10 юни 2000 г., Дамаск) е сирийски политик, генерален секретар на партията Баас, премиер на Сирия (1970-1971 г.) и негов председател (1971-2000 г.).

произход

Хафез Асад, чиято биография започва в село Кардайе в провинция Латакия, е родена в семейство, принадлежащо към религиозната общност на алавутите. Родителите му са Наса и Али Сюлейман ал Асад. Хафес беше деветия син на Али и четвъртият от втория му брак. Отец имал само единадесет деца и бил известен със своята сила и стрелеваемост.

Семейството Асад идва от Сюлейман ал-Уахиш, дядото на Хафез Асад, който също живееше в северните сирийски планини в село Кардак. Местните го наричат Уахиш, което означава "див звяр" на арабски език. По време на Първата световна война османският управител на Vilayet Aleppo изпраща войници в района на Kardaha, за да събира данъци и да наема служители. Те бяха победени от отряд от селяни, водени от Сюлейман ал Уахиш, въпреки че бунтовниците бяха въоръжени само със саблези и стари мускети.

Хафез Асад също може да се гордее с баща си Али Сюлейман, роден през 1875 г. Като силно уважаван сред местните жители, той се противопоставя на френската окупация на Сирия след края на Първата световна война. Неговият прякор Асад, което означава "лъв", е направил името си през 1927 г. След като живее до 1963 г., той има възможността да види постепенния подход на сина си към върховната власт в страната.

Детство и години на обучение

Алаоните първоначално се противопоставиха на една сирийска държава, защото смятаха, че статутът им на религиозно малцинство няма да им позволи да заемат достойно място в нея. Бащата на Хефез подкрепя тези чувства. Когато французите напуснаха Сирия, много сирийци не вярваха на алавутите заради предишната им подкрепа за Франция. Хафез Асад напусна родното си село Алауи, започвайки своето образование на деветгодишна възраст в сунитските Латакия (сунитите са основната религиозна общност сред всички мюсюлмани, втората по големина е шиитската общност, на която алавутите също са свързани религиозно). Той беше първият в семейството си, който посещаваше средното училище, но в Латакия Асад се изправят пред проявите на религиозна враждебност от сунитите. Хафез Асад беше отличен студент, спечелил няколко награди за академични постижения на възраст около 14 години.

Формиране на политически възгледи

Асад живееше в бедните, предимно Алауитска част от Латакия. За да се вмести в преобладаващото настроение, той трябваше да избере да подкрепи политическата партия, която традиционно беше приветствана от алавутите. Тези партии бяха сирийската комунистическа партия, сирийската социално-националистическа партия (SPSP) и арабската партия Баас. Асад се присъединява към последния през 1946 г., въпреки че някои от неговите приятели принадлежат към SNPP. Партията Баас ("съживяване") обедини идеята за създаване на единна арабска държава със социалистическа идеология.

Започване на дейности в партията Баас

Асад беше активист на партията, организатор на студентските клетки на "Баат" и възбудител за идеите на баатистите в бедните слоеве на Латакия и околните села Алауит. Той се противопостави на мюсюлманските братя, които бяха подкрепени от богати и консервативни мюсюлмански семейства. В гимназията учениците от богатите и бедните учеха. Хафез Асад съвсем естествено се присъедини към бедните, към сунитската мюсюлманска младеж от партията Баас, срещу която се противопоставиха членовете на мюсюлманското братство. По това време много млади сунити станаха приятели. Някои от тях по-късно ще бъдат неговите политически съюзници.

Асад, който все още е много млад, стана доста известен в партията като организатор и рекрутист, той беше ръководител на комитета на баатистите на учениците от 1949 г. до 1950 г. По време на политическата си дейност в училище той се среща с много хора, които ще му служат, когато става президент.

Военна кариера

През 1950 г. Хафез Асад завършва гимназия. Мечтае да стане лекар, но за деветия син в семейството няма пари за обучение. Точно в този момент младата сирийска република започна да формира въоръжените си сили и младият политик беше предложен да влезе във военната академия в град Хомс. Той се съгласявал, но скоро бил прехвърлен в пилотско училище в Халеб, което завършва през 1955 г., получавайки първия ранг на лейтенант на сирийските военновъздушни сили. Тази година се прилага и бракът му с Анис Мафлуф, който е единственият му спътник в живота.

По време на кризата в Суец Асад беше изпратен в Египет като част от група военни пилоти, за да подкрепи президента Насър в конфронтацията си с Обединеното кралство и Съединените щати. През 1957 г. той е изпратен в СССР за деветмесечно обучение по техниката за пилотиране на MiG-17.

През 1958 г., под влиянието на националистическите пана-араби, UAR се формира в Сирия и Египет под общото ръководство на Гамал Абдел Насър. Асад се противопостави на тази конфедерация, защото вярва, че интересите на Сирия в нея са били нарушени. Въпреки това, въпреки факта, че много баати били отстранени от държавната служба през този период, Асад останал в армията и продължил да прави кариера.

След поредица от военни преврати, съюзът на Сирия с Египет бе прекратен за първи път през 1961 г., а след това на 8 март 1963 г. се състоя преврат. Според нейните резултати партията Баас формира правителството, което инициира социалистическата трансформация, а капитан Асад, който е бил активен участник в тези събития, бързо се развива.

Той получава ранг на майор, а след това лейтенант-полковник и до края на 1963 г. оглавява сирийските военновъздушни сили. В края на 1964 г. е назначен за командир на ВВС в ранг на генерал-майор. Асад даде привилегии на офицерите на ВВС, назначи пълномощници на всички важни длъжности и създаде ефективна разузнавателна служба на ВВС, която стана независима от други разузнавателни служби на Сирия. На нея й бяха дадени задачи извън юрисдикцията на Военновъздушните сили. Асад се подготви за активна борба за власт.

Изкачване на председателството

През 1966 г. след друг военен преврат, който не внася осезаеми промени в политическия курс на страната, бе назначен нов сирийски министър на отбраната, а именно Хафез Асад. След поражението в шестдневната война от 1967 г. срещу Израел, сирийското правителство бе дискредитирано. По това време истинският владетел на Сирия е Салах Джадид, който официално заемаше длъжността заместник-генерален секретар на партията Баас.

В стремежа си към власт Асад за пръв път принуди оставката на премиера на контролирания от Джади Юсуф ал Зуайн през 1968 г. и през 1970 г. съсипа самия Джейдид, арестуван и останал в затвора до смъртта му през 1993 г.

През 1970 г. новият премиер на Сирия, Хафез Асад, а от 1971 г. президентът (преизбирането през 1978 г., 1985 г. и 1991 г.). Във външната политика той продължи старата политика на сближаване със СССР и конфронтацията със Съединените щати и Израел. Но във войната за съдбата през 1973 г. Сирия успя да си възвърне само малка част от Голанските възвишения, заемана от Израел от 1967 г. насам.

Хафез Асад - Президент

Основната подкрепа на неговата власт била армията и разузнавателните служби. Той се опита да реформира страната и да укрепи военната си сила. Въпреки това усилията му доведоха до конфронтация с повечето арабски държави в региона и до международна изолация. Но Асад даде политическа стабилност на Сирия за първи път от придобиването на независимост. Под управлението на Асад в Ливан, от 1976 г. насам е създадено почти сирийско управление, което прекрачи бруталната гражданска война и атаките на Израел. Ислямистите и братята мюсюлмани силно се противопоставиха на режима на Асад, но бяха потиснати през 1982 г. по време на своето въстание, известно като клането в Хама.

В страната имаше подчертан култ към личността на президента, бронзовите му статуи бяха издигнати на централните площади на големите градове в страната. Плакати с портрета му се промъкваха по фасадите на сградите.

В първата война в Персийския залив между Ирак и Иран 1980-1988. Той подкрепи Иран, в Персийската война в Персийския залив от 1990 до 1991 г. той участва в анти-иракската коалиция. През 90-те години Асад се обърна към Запада и консервативните държави на Арабия, за да улесни мирните преговори с Израел, които обаче не успяха.

Семейство и приемственост

Хафез и Аниса Асадов имаха пет деца, четири сина и една дъщеря. Съдбата на трите сина е трагична: двама от тях умряха, а третата станаха инвалиди в гражданската война. В същата война съпругът на дъщерята на Асад бил убит.

Единственият, който оцеля от своите директни потомци, е вторият син Башар ал-Асад. Тъй като най-големият син и наследник на Басел умира през 1994 г. в автомобилна катастрофа, той е този, който наследява баща си като президент на Сирия. На 34-годишния Башар ал-Асад може да влезе в тази длъжност, през 2000 г. конституцията беше променена специално, така че минималната възраст за президента намаля от 40 на 34 години.