Разширена кардиомиопатия: Причини, симптоми, лечение

Миокардиалното заболяване, което се характеризира с появата на застойна сърдечна недостатъчност, острото разширяване на сърдечните кухини и изчезването на контрактилната функция на миокарда се нарича разширена кардиомиопатия. Последица от нарушението на свиването на сърдечния мускул е намаляването на сърдечния дебит и увеличаването на остатъчния обем на кръвта във вентрикулите. В допълнение се наблюдава разширение на камерната обвивка и развитие на бивентрикуларна сърдечна недостатъчност, която е в основата на това заболяване.

През 1957 г. се предлага терминът "кардиомиопатия" за обозначаване на миокардни лезии с неизвестна етиология, която първоначално се е развила, причинявайки сърдечна дисфункция и не е резултат от заболявания на клапната апаратура, коронарни артерии, перикард, увреждане на проводящата система и белодробна хипертония. Основният индикатор за разликата между кардиомиопатия и други лезии е така нареченият "знак на напрежение" за появата на тези заболявания.

Според различни автори честотата е 5-10 души на всеки сто хиляди души годишно. Разширената кардиомиопатия е почти три пъти по-често при мъжете, отколкото при жените. Повечето случаи спадат към възрастовия диапазон от тридесет до петдесет години.

Разширена кардиомиопатия: класификация

Има няколко форми на болестта: идиопатична (развиваща се без видима причина), наследствена или фамилна разширена кардиомиопатия, вирусна и / или имунна (вследствие на прехвърления вирусен миокардит), алкохолна (или токсична) и свързана с каквото и да е сърдечносъдово заболяване.

По правило при пациенти с разширена кардиомиопатия няма специфични клинични прояви или характерни оплаквания, които биха позволили диференциална диагноза. Най-често първите симптоми на заболяването се появяват под формата на бивентрикуларна недостатъчност, която се развива внезапно, без видима причина. Понякога сърдечна недостатъчност може да се появи след респираторна вирусна инфекция, раждане и пневмония. Ако има конгестивна сърдечна недостатъчност, няма постановка, характерна например за развитието на хипертония или исхемия.

Основните оплаквания на пациентите са появата на немотивирана слабост, недостиг на въздух, както в покой, така и при повишен стрес, повишена умора. Освен това пациентите се оплакват от подуване на долните крайници, кашлица, намален апетит, гадене, замаяност, припадъци и сърцебиене.

В ранните етапи на диагностицирането на развитието на болестта е трудно, тъй като разширената кардиомиопатия няма специфични критерии. Окончателната диагноза може да бъде направена чрез елиминиране на всички възможни заболявания, които водят до нарушение на кръвообращението и увеличаване на сърдечните кухини. Най-важният елемент от клиничната картина на разширената кардиомиопатия са епизодите на емболизъм, които много често водят до смърт. Планът за преглед на пациента за наличието на това заболяване се състои в събирането на анамнеза за болестта, живота и семейната наследственост.

Разширена кардиомиопатия: лечение

Досега лечението на кардиомиопатията е трудна задача и най-вече симптоматична, базирана на корекцията и превенцията на съществуващи клинични прояви на разширена кардиомиопатия и нейните усложнения като нарушения на сърдечния ритъм, хронична сърдечна недостатъчност, аритмия и тромбоемболизъм.