Нормите на книжовния език

Всеки език като социален феномен - феноменът на живите, да се движи, тясно свързан с живота на неговите говорители. Защото историята е отразено в езика на хората и тяхната култура. И идеята за нормата на книжовния език от време на време да се промени.

Затова сегашното нормализиране на език като цяло и по-специално на Руско - явление, доста сложен. В крайна сметка, си симптоми - и стабилността и вариантност. Устойчивост, като на езика, определен в духовно, морално, умствено опита на предишните поколения, променливостта - поради движение напред на самото общество. Тъй като с течение на времето език остарели някои правила, изисквания, а други идват да ги замени. Той замахва всички езикови нива - лексика, фонетика, ортоепия, морфология, пунктуационни, стил. Например, ако по време на Пушкин е допустимо и дори правото да се каже "Постел", сега в края на този женски род на третата упадък е написано чисто буква "б": леглото.

По този начин, нормите на книжовния език, от една страна, това ще осигури еднаквост в разбирането на писмен и говорим език, а от друга - да даде възможност да се изследват промените в езика, който обработва имало, това, което им въздействие.

Обхватът на езиковите норми

Нормите на книжовния език лингвистите руските обикновено разделени в т.нар публична и частна. Генерал се наричат така, защото те работят на език, като цяло, и лично - в някои от неговите проявления. Например, в един поетичен реч няколко правила, и в документите на официалните стил - други.

Общи норми на книжовния език, например:

• ортоепия да регулира както правилното произношение на думите, фрази и правилното разполагане на акценти в думи. Например, думата "кон" съгласно норма изразено като [lashydEy] с акцент върху последната сричка;
• в съответствие с нормалната морфология на съществителното "портокали" форма на родителен падеж ще бъде "оранжев";
• в деривация от думата "малко животно" може да бъде два суфикси - -ushk- и като опция - -yushk-;
• в речника на думата "умен" и "изкуствен" има различно значение и затова се използват в различен контекст: "умен" - като форма на майсторство (опитен художник, умения бродерия) и "изкуствено" в смисъл на "не са истински, фалшиви" (смях звучеше напрегнато и изкуствено).

Отделно от това, може да се каже за логическата-синтактична норма. Той регулира изграждането на фрази, а от тях - предложения. Ако нарушите това правило, премахване на важен елемент от значение, например, една дума или част от присъдата, наказанието престава да бъде разбираем.

Нормите на книжовния език, свързани с правилното синтаксис, определящи отношенията на думите в фрази, типа на връзката, редът на думите в режим присъди. Ако синтактичните правила са нарушени, има семантично обедняване фрази възникнат семантични неточности: По време на срещата на заместник-директора каза много по темата за справяне с изостава в много теми, за да се подобри тяхната ефективност.

Основните нормите на книжовния език в изписването знае правилен правопис на думи. Нарушаването им води не само до невежество, но и за трудностите при разбирането на писменото становище. Така например, в изречението "Момчето седна и се затича кратко време да играе" в думата "седеше" е написан и (седнал), а не Е, в противен случай резултатът е, че "момчето побелели," т.е. Той стана сиво.

Какво люлее правила пунктуационни, те управляват разделянето на предложенията за интонацията и семантични единици, които се разпределят на писмо препинателни знаци. Това дава възможност да се поправи, не само за изграждане на изявлението, но също и за да го разбере. Както можем да си припомним древните руски текстове, в които един пример пунктуация липсват. Защото, за да прочетете текста и да разберат, че е доста трудно. Dual значение и всички известната фраза за наказание и прошка. Значението му е коренно променена от това подпечатана запетая на всяко място.