Обмен на билирубин
Дихателната функция на кръвта осигурява всички тъкани на тялото с необходимото количество кислород, пренесен от високо специализиран транспортер - хемоглобин - в структурата на червените кръвни клетки. Тези клетки обаче имат ограничен живот, средно 100-120 дни. След това влизат в органите за унищожаване на кръвта, където се освобождава хемоглобинът. Той незабавно се свързва с хаптоглобин и се транспортира до клетките на ретикулоендотелната система за по-нататъшно превръщане в нетоксичен пигмент (директен билирубин) и екскреция с жлъчка. В макрофагите и хистоцитите първоначално хемоглобинът се разлага на биливердин, който е 4 пиролови пръстена, свързани с метанови мостове. След това се възстановява свободният билирубин, който се улавя от протеин-транспортер и се прехвърля в черния дроб. В неговия паренхим превръщането му в билирубин е директно, т.е. свързването с глюкуронат за неговото неутрализиране.
Ролята на бактериите
Незаменима роля в по-нататъшните реакции за освобождаване на жлъчните пигменти се извършва от нормалната чревна микрофлора. Билирубинът директно от черния дроб се събира в жлъчката във везичката и когато зърното на Fater се отваря, то влиза в дванадесетопръстника и след това в тънкото черво, където се освобождава от глюкуронова киселина и се превръща в стероцилиноген, който се отделя от изпражненията. Част от него, когато преминава през ректума, се абсорбира в хемороидните вени, които навлизат в общия кръвен поток, заобикаляйки черния дроб и се екскретира през бъбреците с урина. Така, в кръвта, постоянно се откриват както свободният, така и директният билирубин. Нормата на последното е около 5.1 μmol / l, а общата - 15.
Диагностика на чернодробни заболявания
Чрез колебанията и съотношението на тези показатели може да се прецени функционирането на черния дроб. Така че, ако паренхимът на този орган има инфекциозни или токсични увреждания, по-голямата част от свободния пигмент остава несвързан и концентрацията в кръвта на двете форми на пигмент нараства драматично. Билирубинът се открива в кръвта в така наречената субхепатална жълтеница, при която има пречки за нормално изтичане на жлъчката и във връзка с това има регургитация на жлъчката в общия кръвен поток. Причината за това може да бъде компресиране на жлъчния канал с тумор на панкреаса, заличаване на камъни и т.н. Съществува също и свръхчепна жълтеница, причината за която е повишената разградимост на хемоглобина в кръвта. Това може да бъде повлияно от хемолитични токсини на микроорганизми и отрови, някои физиологични условия. Въпреки това, при всички тези видове хепатит, билирубин се натрупва в тъканите. Неконсолидиран, поради своята липофилност лесно преминава в клетките, включително чрез кръвно-мозъчната бариера, и прекъсва свързването на веригите за предаване на електрони в митохондриите, като по този начин възпрепятства енергийния метаболизъм. По-безопасен в това отношение билирубинът е прав, чиято норма не е токсична, тъй като неговите молекули са неразтворими.