AS Пушкин, "The Daylight Faded Out": анализ на стихотворението

AS Пушкин "Outlived the Daylight" пише през 1820 г., когато отива в южното си изгнание. Пътуването с кораб от Feodosia до Gurzuf вдъхнови спомените за неотменимо миналото време. Мрачните отражения допринесоха за околната среда, защото поемата беше написана през нощта. Корабът се движеше бързо по морето, което покриваше непроходима мъгла, без да ви позволява да видите приближаващия бряг.

Темите на "поезия и поет", любов и граждански текстове бяха докосвани в произведенията му от Пушкин. "Дневната светлина беше изчезнала" - ярък пример за философски текстове, защото в това поема авторът се опитва да разбере природата на вселената и да намери в нея място за човек. Под формата на писане, тази творба е елигиак - жанр на романтична поезия, който хвърля върху лиричния герой отражения върху съдбата, живота, собствената си съдба.

Пушкинското стихотворение "Светлината на деня е угасена" условно се разделя на три части, разделяйки ги една от друга чрез рефрен. Първо, пред читателя се появи картина на нощното море, на което пада мъглата. Това е въведение към основната част от философската работа. Във втората част Александър Сергеевич си спомня спомени за отминали дни, за това, което го е довело до страдание, за неговата предишна любов, за надежди и желания и за мъчителна измама. В третата част на стихотворението поетът описва родината си, припомня, че там младите му цъфнали, приятели, останали в тази страна.

Пушкин "Излязъл от дневната светлина" пише да не се оплаква от съдбата си или да бъде тъжна за безвъзвратно изчезналата младост. Последната част на поемата съдържа основното усещане - героят не е забравил нищо, той си спомня добре миналото си, но самият той се е променил. Александър Сергеевич не принадлежи към романтиците, които искат да останат млади през цялото време, той спокойно възприема естествените промени, които се случват с човека: раждане, зрялост, зрялост, старост и смърт.

Стихотворението на Пушкин "Изгасил дневната светлина" символизира прехода от младостта към зрялостта и поетът не вижда нищо лошо в него, защото мъдростта идва с възрастта и човек започва да разбира повече, обективно да оценява събитията, които се случват. Лиричният герой си спомня с топлина от миналото, но се отнася към бъдещето доста спокойно. Поетът се предаде на милостта на естествения ход на нещата, разбира, че човекът не може да спре времето, което в поемата символизира океана и ветровито.

AS Пушкин "Излязъл от дневната светлина" пише, за да изрази послушанието си към естествените закони на битието. Това е същността на хуманистичния патос и основното значение на работата. В природата всичко се обмисля подробно, естествените процеси, които се случват с човека, не са подчинени на него, той не може да спре да расте, да остарява или да изпреварва смъртта, но това е вечният ход на живота. Поетът възхищава на справедливостта и мъдростта на природата и я благодари не само за радостните моменти, но и за горчивината на оплакванията, духовните рани, защото тези чувства са част от живота на човека.