Философски мироглед в системата на формите и формите на човешкото съзнание

Философската перспектива е една от формите на човешко самосъзнание, система на възгледи за индивида и неговото място в света. Основният й компонент е познанието за света и за човешкото същество, но все пак общото знание не е световен поглед. Ако това беше така, тогава, както вярваха философските просветители, беше достатъчно просто да информират хората за каквото и да било знание и те биха могли да променят мнението си без вътрешни съмнения и кризи. В края на краищата определена позиция от този вид обикновено се развива чрез лични нагласи, вътрешна работа, преодоляване на собствените проблеми.

Затова, за да разберем характеристиките на философския мироглед, първо трябва да анализираме тази концепция. Можем да кажем, че това е името на синтезата на знанието и връзката на човека с реалността и себе си, целостта на неговите вярвания, идеали, ценности и ориентации. Световната перспектива може да бъде различна в зависимост от социалната група или членството в колективно - обществено, гражданско, индивидуално. Той отличава различни аспекти - например емоционално-чувствен и интелектуален. Философът Карл Джаспърс отбелязва, че когато искат да подчертаят първия аспект, те обикновено говорят за такива подсистеми на световната визия като светоглед, световно възприятие и отношение. Интелектуалният аспект най-точно се отразява в термина "светоглед".

Философският светоглед е един от видовете развитие и формиране на личността, ако говорим за индивидуален феномен и исторически тип социално съзнание, ако става въпрос за духовната култура на човечеството. Съществува и групов мироглед. Самият термин бе въведен във философския дискурс на Имануел Кант. В различни системи, както и в различни епохи, емоциите, чувствата и разбирането са представени по различни начини и в различни съотношения. Въпреки това, всеки мироглед, независимо от неговата структура и класификация, не може да съществува без вярвания. Те обединяват мисли и идеи с стремежи и действия.

В допълнение, тази форма на самосъзнание е разделена и на практически и теоретичен, концептуален поглед. Първият е доминиран от здравия разум и традиционните нагласи, често изразяващи се в притчи, притчи и афоризми, докато за последния логическите системи са присъщи на техния категоричен апарат и на процедурите за доказване и обосноваването им. Философската перспектива се отнася до втория тип. Функционалната му цел е, че благодарение на тази система от възгледи човек разбира ролята си в света и формира отношение към живота. По този начин той се ръководи от решаването на най-важните проблеми на неговото съществуване, осъзнава императивите на своето поведение и смисъла на живота.

Исторически, има три основни вида мироглед - митологични, религиозни и философски. Съществуването на митологична картина на света с определени ценности беше сключено от френския културолог Леви-Брюл. Защото тази форма на развитие на човешкото съзнание се характеризира със спиритизация на природни сили, анимизъм и паратизация (чувство за принадлежност към всичко, което се случва в света). Но в по-късните етапи от развитието на мита имало и философски мироглед в миотематичната форма, която му позволявала да генерира духовни ценности на невъзможна структура. Религията като форма на самосъзнание от страна на човечеството е по-зряла фаза на разбиране на битието на индивида и света. В нея възникват основите на философията, специфична за философията. Освен това, в религията, заедно с мирогледа, характерен за мита, важна роля играят световната визия, религиозните идеи, които се подкрепят от теолозите. Въпреки това, основата за религията е чувството и вярата, а философията играе подчинен характер.

Самият философски мироглед е последователно рационален, концептуален и теоретичен. Но не само излага знанието в концептуална форма, но неговите идеи, значението на позициите и понятията предизвикват дискусии и дебати, хората се съгласяват или не са съгласни, приемат или не приемат тези теории. По този начин философията не само оправдава себе си с теоретични аргументи, но и създава вярвания и вяра, въпреки че, за разлика от религията, вярата играе второстепенна роля във философските концепции. Някои философи обаче наричат този вид светоглед мнението си.