Предмет: правни последици от неправилна индивидуализация

Предметът на договора е едно от основните понятия на договорното право. Писменото съгласие на страните има съществени условия - присъщи характеристики, без които тя няма смисъл. При тяхно отсъствие правните последици не могат да дойдат. Като правило, в текста на закона, във всеки конкретен случай, се определят основните условия. Но, съгласно Гражданския кодекс, предмет на договора е, че дори и да не е пряко установено от статията.

Едно присъщо условие, присъщо на всеки договор, по очевидни причини, формира основата на една от основните класификации на споразуменията. Предмет на договора за доставка са извлечените суровини, средствата за производство и горивото. Това включва материали, които са произведени. Определението на този вид договор, установено от Гражданския кодекс, не съдържа указание за съществено условие. Ето защо те са това, за което се отнася споразумението - доставените материали.

Предметът на договора за кредит, от своя страна, е в брой. Последните обаче не са представени от конкретни парични деноминации, а от правото на иск. Причината е, че кредитните институции предоставят на своите клиенти финансови средства в непарична форма. Следователно в действителност договорът установява промяна в собственика на сумата на парите при определени условия.

Така, предметът на договора е индивидуализиран обект, по отношение на който възникват правни отношения между субектите. От точността и верността на определението за съществено условие зависи способността да се третира определен тип контакт като независима и уникална форма на съгласие.

Неправилно формулираният предмет на договора в този случай може да доведе не само до промяна в класификацията и проучването на договора като вид вече съществуващ вид сделка, но и до практически значими последици. Последното може да бъде представено под формата на разпространение на общите характеристики на споразумение, което е по-високо в йерархията спрямо договор, който погрешно се счита за негов подвид.

В резултат на това транзакцията има значителни юридически качества, които първоначално не са свързани с нея, същността и правните последици от промяната в договора. Гражданският оборот продължава да се нуждае от уникален договор, чийто предмет е неправилно индивидуализиран, а законодателството се допълва от друга, но негласувана норма, а освен това и от необезпечен ефективен механизъм за изпълнение.

Развива се икономическата активност , принуждавайки се да се адаптира, а законодателят развива (или заема) нови форми на легитимиране на икономическите отношения. Разбира се, практиката представя ситуации, които се нуждаят от индивидуален подход и регулация. Но анализът на практиката в областта на гражданското право ни позволява да заключим, че сегашното състояние на договорното право съответства на основните нужди на икономическите субекти. В същото време, правилното решение на актуални въпроси в този подсектор (институция?) Законодателството ще позволи икономическата активност да се развие още по-драматично.