Законотворчество

Законодателният процес - е създаването и приемането на закон или друг нормативен акт, по силата на определена последователност. При разглеждане на посочените дейности следва да се посочи, че упражняването на своите компетентни органи: на държавния глава и парламента. Отделните случаи предвиждат прилагането на законодателния процес, с участието на правителството. В редки случаи референдум.

Законодателният процес изисква изпълнението на определени знания. В световната практика на закона те се наричат законодателна техника. Той представлява една (техника) определената структура, включително изискванията, на които трябва да се спазват по време на формирането на закони, разпоредби и наредби, както и тяхната систематизация.

Законодателният процес започва с решението на подготовката на проекта за закон. В същото време това не зависи само от темата, но също така и за бъдещата посока на акта. На този етап голямо значение е и основната идея и начина на представянето му, отговарят на сметката като цяло нуждите на обществото в момента.

Като правило, заедно с предложения акт за развитието на предварително подготвени и концепция, съдържанието на които е включено здрав разум и характеристики план и основните насоки и идеи.

Законодателни стъпки на процеса включват стъпки, като например:

- въвеждането на сметката на компетентния орган (проява на законодателна инициатива);

- разглеждане;

- приемане;

- санкции, обнародването и публикуването.

Добавянето на предложения акт може да подложи на законодателна инициатива. Компетентният орган е длъжен да се съгласи с предложение за приемане на закон. Все пак, това не означава задължение да законодателства. В допълнение, приемащият компетентен орган може да приеме проекта в съвсем друга форма, отколкото се предполага.

Трябва да се отбележи известна разлика между законопроекта и предложението на закона. По този начин, на втория план е характерно само идеята, концепцията за предназначението регламент. Докато законопроектът е пълен текст на закона, с всички съпътстващи атрибути (параграфи, преамбюла, статии и други елементи).

Разглеждане на регламента предполага го обсъждаме, да работим и в комисии (комисии) и в пленарна зала. Експертите определят този етап като най-обемни от всички членове на законодателния процес.

Дискусия по време на пленарните заседания често се нарича четене. Обикновено приемането на закона се извършва на три четения.

Етап на приемане на закона в еднокамарен парламент завършва единственият или последното измерване и представлява вот, който е разделен на поименно или обикновена. Много рядко се използва тайно гласуване.

Етап на разрешението на закона от страна на държавния глава, официалното подписване на текста му. Днес, по-горе понятие се използва рядко. Най-често конституции съдържат термини като "обнародването" или "подписване".

Обнародването нарича официална декларация, приета от Закона за Парламента. Това определение също така означава, че законът е бил санкциониран в периода установения от Конституцията на държавния глава и публикуван в Държавен вестник.

Публикуване, посочена публикуване на текст в подходящ предписано издание (служителя). Тя е осъществила пълна репродукция на автентичния текст на регламента. В същото време определя условията на запис (влизане в сила) на закона. Тази стъпка завършва на законодателния процес.