Басни Lomonosova Mihaila Vasilevicha. Развитието на баснята като жанр

Fable има специално място в руската литература. Кратко, смешно, но в същото време поучителен разказ обичани и пуснала корени сред народа. Признат писател на басни Иван Андреевич Крилов беше. Но малцина знаят, че и в този жанр работи като един от най-забележителни руски учени. Басни М. В. Lomonosova заема специално място сред литературната му творение.

Какво е измислица?

Fable - е преди всичко една литературна творба. Тя се характеризира с недостиг, капацитет и експресивни форми. Като правило, разказана алегорично, метафорично. Животните могат да действат като актьори. Всеки басня непременно има своя морал, който, като правило, се извършва в крайния продукт.

Този жанр е един от най-старите. Първата работа, напомнящ на баснята може да са били написани в древен Египет. Официално външния му вид се свързва Гърция и обикновено, припомнят Езоп. В Римската империя, известен лъжец беше поет Федър, до голяма степен имитира гръцката неговия предшественик. Дори и в днешно време, в XVII век, на басни той е работил французин Жан Лафонтен, който прославя този литературен жанр.

Fable в руската литература

На преводи и интерпретации на популярни басните на Лафонтен работил много руски поети. Но като цяло, на руска земя нараства отличителен стил, отразяващ и се подиграва с типичните национални пороци. Fable се появи в Русия през XV век, влизайки от Византия. Можете да говорите за него цъфтят през ХVIII век.

Над басни работили В. К. Trediakovsky, предаде АП Sumarokov, AE Измаилов, А. Д. Kantemir. И, разбира се, най-добрите образци са написани от I. A.Krylova. Преводи на чуждестранни басни в творческото му наследство заемат малко място, но собствените му творби са преведени на почти всички европейски езици. Аз впуснал в жанра, и Михаил Василевич Ломоносов. Басните на изключителен руския учен заемат специално място в литературната му наследство.

Университет литературно творчество

Mihaila Vasilevicha Lomonosova може да се сравни с гениите на Ренесанса. Такъв е случаят, когато талантът е тясно в една област. И той се опитва да се прояви във всичко. На първо място, известно като Ломоносов, учен, химик и физик. Руският наука, той е направил неоценим принос. Но освен от естествените науки, учен занимава с живопис и литература. И той постига голям успех в тази област. Не е случайно, Belinsky го нарече бащата на руската литература.

В своето "Писмо относно правилата за руски стихосложение" Ломоносов направи истинска революция, като посочи възможността за използване на различни размери на поезията в руската поезия, не само конвенционален ямбичен и хореичен. По този начин, невероятно увеличава капацитета на литературата. Ломоносов е основател на Руската ода (и, най-вече, не Го прославиха като поет). Ако много от стиховете му могат лесно да запомнят баснята М. В. Lomonosova бяха доста несправедливо забравен. А именно, те са отразени всичките му литературни и хуманистични принципи.

Mihaila Lomonosova басни

Съвременниците припомни, че Ломоносов е прекрасен човек - честен и добър, честен, готови да помогнат. Той отвратен ниските човешки пороци - малодушие, лицемерие, лицемерие, невежество, лъжа. По този начин той иска да споделя с читателя и да му даде храна за размисъл. Университетските басни са действали като морален учител. Той е този жанр е най-лесно да се разбере и достига голям брой сърца. Те са убедителни и лесен за възприемане на читателя, но в същото време удивително реалистично.

Разделяне литература в три "успокои", басня Михаил взаимодейства с "ниско". Това стилистично група освободени от върховната формалност. Затова Ломоносов басни съдържат компоненти разговорни, всекидневната реч, вулгарни изрази. От перото на писателя напусна следните произведения в този жанр, "мишка", "Бракът е добра, но само до разочарование и" "Чуйте, моля, че се е случило с възрастните", "нощ тъмнина покри небето" и много други. Един от най-известните - "В момента, в шума на деня беше тих". За това и говори за.

"Веднага след като шумът на деня спря"

Някои университет басни са написани въз основа на произведенията на Лафонтен. Един от тях - "Вълкът, който стана пастир." Вие не можете да се обадите на работата на Ломоносов буквален превод, така че това е пропита с "руски стил", особено подход на автора. Някои дори твърдят: не променя първоначалното прехвърляне басня lafontenovskaya морал? По отношение на съдържанието, то е следното.

Нещастните вълк замислена надхитри стадо овце овчар и ритуали взе рога с тоягата си. Той открива, спи овце пастир и пазител. Но се надува с собственото си остроумие, той решава да подаде гласа си и се уверете, че всяко задържане. Въпреки това, поради отворения цепнато небце счупи вой, който се очаква. Всички разтревожен, скръб-крадец се оставят и с дрехи и с кожата. Основната идея на работата на Лафонтен - винаги лицемер себе си ще дам. Поуката от баснята университет, че "вълкът не е да бъде лисица". И не се опитвай да се побере в кожата на някой друг.

От Михаил Vasilyevich винаги е било обмислено до най-малкия детайл. Няма нищо случайно. Завинаги ще остане сред най-добрите образци на руската литература.