Анализът на стихотворението на Некрасов "Родината"

Никола Алексеевич Некрасов трябва да се класифицират като много уязвими хора, които са чувствителни към настроението на другите, които разбират чувствата и болката си. Неговите стихове се отнасят до руски реалистични текстове, те са изпълнени със съвестността на самия автор, пиърсинг болка и горчива ирония. Некрасов винаги пише за това, което вижда и чувства, без никакви разкрасявания. В творбите му се описва живота на обикновените хора, се разкриват всички пороци на обществото, а анализът на поемата от Некрасов ясно показва това.

Стихотворението "Родината" е едно от обвинителните произведения на автора, в което той показва ясно разграничение между живота на бежанци и богатите собственици на земя. Некрасов умело може да комбинира имиджа на лиричния герой със своя "Аз", така че този колективен образ се възприема от читателя и гласът му достига до сърцето.

Анализът на стихотворението на Некрасовата "Родината" казва, че тази творба е написана от напълно зрял и завършен човек, както поетът е бил по това време. Мотивът за написването на стихотворението е пътуването на Николай Алексеевич към семейното му имение. Заслепени спомени от детството и заживените дни в тази къща, авторът прокара по реда на стиха.

В произведението "Отечество" поетът рисува себе си, историята на неговото семейство. Анализът на стихотворението Некрасов ви позволява да следвате настроението на автора, да разберете неговите чувства. Детството на Николай Алексеевич премина през непрекъснат страх, баща му, лейтенант в пенсиониране, подиграваше не само покорните, но и съпругата и децата си. Майката на поета е много красива, горд и интелигентна жена, но целият й живот трябваше да се подчини на тиранина, Некрасов пише за всичко това. Анализът на поемата дава възможност да се види горчивината и съжалението на автора за живота на майка и сестра, които са безсмислени.

Стихът също така ни казва, че баща му е довел в гроба не само съпругата му, но и безброй любовници, които са момичета-селяни. Некрасов казва, че през това време той научава не само да мрази, но и да толерира. Той разяснява глупаво, но осъзнава, че не може да промени нищо. Анализът на поемата на Некрасов показва колко се срамува от това да бъде собственик на земя, защото е голям грях да притежаваш хора.

В края на стихотворението е проследена иронията, поетът е доволен от картината на разрушаването на патримониалното наследство, изкривената стара къща. Анализът на стихотворението на Некрасов прави ясно, че заедно с патримониалното гнездо авторът иска да погребе и робството. Той разбира, че това не може да продължи, но в същото време не може да промени нещо.

Поемата е изпълнена с болка, горчивина и мъки. Като дете, поетът беше също толкова безсилен, колкото и селяните, които завидяха на живота на господарските кучета. Детството е минало, но усещането за собствена импотентност остава. Независимо колко авторът искаше да изтрие от сърцето си спомените на една бедна майка, една любезна сестра и баща, които удушиха всички с присъствието си, той не можа да го направи. По същия начин той иска всички хора да бъдат равни права, няма робство, но за съжаление няма значителни промени.