Известие за изход без прекратяване като превантивна мярка

Лихвеният пропуск е мярка за задържане на лице, обвинено или подозирано, че е извършило престъпление в съответствие с правилата на КЗК, от извършването на действия, които възпрепятстват хода на разследването, както и тези, насочени към избягване на отговорността. Това е писмен документ, който задължава лицето, по отношение на което действа, да не напуска мястото на пребиваване или пребиваване без съгласието на прокурора, следователя или съда.

Основание за налагане на превантивна мярка

Следва да се отбележи, че ангажиментът да не напускаме мястото е едно от най-лесните ограничения на законните права на човека. Такава мярка за ограничение се налага само в изключителни случаи, когато разследващите органи имат достатъчно основания да смятат, че дадено лице може и може да избяга. В същото време тази форма на ограничаване на правата на човека има абстрактен характер. Ако разследващите органи със сигурност са знаели, че дадено лице е участвало пряко или непряко в извършването на престъпление и би могло да избяга, ще бъде избрана друга мярка, например задържане. Освен това, при назначаването на такава мярка като писмено задължение да не се напуска, трябва да се вземат предвид определени обстоятелства. Това се отнася преди всичко до тежестта на престъплението, възрастта на заподозрения или обвиняемия, състоянието на неговото здраве, семейните проблеми и други субективни фактори.

Органите и длъжностните лица, упълномощени да избират мярката за ограничаване

Списъкът на лицата, които са упълномощени да изберат превантивна мярка, е ясно заложен в Наказателно-процесуалния кодекс. Така че решението за абонамент за признаване е разрешено да приеме лицата, които правят разследване, следствие, както и съд. В случай че спешно лице трябва да напусне мястото си на пребиваване или престой, той трябва писмено да подаде молба до длъжностното лице, което ръководи разследването, за да получи писмено разрешение за извършване на такива действия. Длъжностното лице, което извършва разследването, може или да позволи на лицето да напусне мястото на пребиваване, или да забрани. В случай на положителен резултат се изготвя писмен документ. Копие от него се прехвърля на обвиняемия или на заподозрения. В случай на отказ обвиняемият, по отношение на който не се прилага абонаментът за признаване, може да обжалва това решение пред прокуратурата.

Условия за избор на превантивни мерки

Следва да се отбележи, че писменото задължение да не напусне мястото може да бъде избрано както за заподозряното, така и за обвиняемия. В случай че на заподозряното лице бъде наложена мярка за ограничаване, тя е 10 дни. Ако след изтичането на този срок таксата не му бъде представена, абонаментът губи своята валидност. От друга страна, абонаментът трябва да бъде прекратен с подходяща резолюция. Ако не съществува, и след 10 дни лицето наруши този абонамент и не му беше възложено такова, малко вероятно е да има негативни последици.

Различна ситуация за обвиняемия. Ако има писмено задължение да не напуска мястото, сроковете, за които е разпределено, са посочени директно в документа. Ако тя показва, че тя работи преди края на разследването, тогава трябва да изчакате. Освен това може да се посочи писмено задължение да не се напуска, че ефектът му се простира до целия период на изпитването.